На Иван ВАНКОВ – мой учител

по литература в 11 клас;

журналист, писател, публицист

И се сипе дъждът –

най-най-кротко се сипе:

вятър сякаш ни лъхва все със полъха липов…

А дочуеш ли вече на поетите мислите,

най-достоен ще бъдеш във очите си чисти!

 

…Вече можеш поетите свято да ги попиташ

ангели в тяхната обич как вълшебно излитат…

Най-достоен ще бъдеш – философски вглъбен:

както плодни градини с аромати дарен!

 

…Отброяваш копнежи ли?!

Може, може… Сега

във душата си чистиш най-потайна тъга…

 

1966, 2008, 2015-01-07 с. Белила, гр. Бургас,

гр. Средец (гр. Грудово) – БЪЛГАРИЯ