Дъжд неуморен… Дъга! После Слънце

ангелски сее в Душата ми зрънце!

 

Най-най мисловен съм днес – и умея:

истини казвам – дори да запея…

 

…Ехо от Птиците аз ли дочувам,

ласки любовни край мене ли плуват?!

 

…Бях край реката Средецка – и можех

ехото нейно да пратя в сън божи!

 

Люшна се Слънце във нея и мене –

зреят житата във нас все засмени!

 

1966, 2015