Стихотворение, посветено на бургаския поет и артист Пейо ПАНТЕЛЕЕВ

„Звън дочух – далечен звън,

Звън – внезапен и тревожен.

Камбана влезе в моя сън

и ме погали спомен…”

Пейо ПАНТЕЛЕЕЕВ

Пак се връщам във себе си – пак

ехо чувам с камбанно звънене!

Йероглифите в мене са мрак –

обич имам към Слово, в Поет вдъхновено!

 

Полюлява ме морският бриз,

артистични души ме възнасят…

Неотклонен съм, нямам каприз –

телефонни приятели радост донасят!

 

…Ето вече – до Бога съм стигнал!

Лекокрил съм – за миг не съм мигнал.

Епохално – сърдечно и вечно –

във душите най-чисти съм вречен!!!

 

1995, 2015