Димитър КОСТАДИНОВ
като литературен историк и критик и като преводач (пресътворител)
Литературно-исторически и критически бележки
за поетесата-нобелистка Нели ЗАКС и преводи (или пресътворяване)
на някои нейни стихотворения на морска тематика от Димитър КОСТАДИНОВ
Димитър КОСТАДИНОВ
Нели Закс е родена на 10 декември 1891 в Берлин. А земният си път завършва на 12 май 1970 в Стокхолм. Тя е германска поетеса и драматург с еврейски произход. Като единствено дете на изобретателя и преуспяващ индустриалец Уилям Закс, най-напред е обучавана от баща си и от частни учители, а след това завършва Берлинското привилегировано девическо училище. Още когато е на 15 години тя е много впечатлена от прочетения двутомен роман “Сага за Йоста Берлинг” от шведската писателка Селма Лагерльоф (получила Нобелова награда за литература през 1909 г.). Това я кара да напише писмо до Швеция на Лагерльоф. Отговорът слага начало на една дългогодишна кореспонденция, прераснала в житейско и творческо приятелство до края на живота на Лагерльоф на 16 март 1940 г.
Сериозното си занимание с писане на стихове Закс започва от 18 годишна възраст. Повечето от нейните стихотворни произведения в тази ранна възраст имат епичен характер. Изградени са като поеми в класическа ритмувана и римувана форма. Тези стихотворни поеми са наситени с романтична сюжетност и поривност – твърде различни от експресионизма, който напълно е навлязъл и в литературата по онова време. В тях се открояват природни картини, в които са вплетени митологични явления и персонажи. Романтизмът е вплетен и в нейните първи легенди, разкази и пиеси. Те допадат на Стефан Цвайг и той помага да излезе от печат една от тези поеми. Но по-късно ранното си романтично творчество тя не помества в избраните си произведения.
По-постоянно започва да печата във в. “Berliner Tageblatt”. След смъртта на баща си – в 1930 г. – тя заживява с майка си усамотен живот, който я подтиква понякога да сътворява пиеси и поезия денонощно. Тези произведения са съвсем различни от първите младежки увлечения. В тях откриваме в съчетание мистичното с митологичното. С идването на Адолф Хитлер на власт в Германия започва преследването, концентрационната съдба и жестоките убийства на евреите. Много нейни роднини, приятели и познати изчезват безследно. Така нейният живот и животът на нейната майка става невъзможен в Германия. Със съдействието на Селма Лагерльоф и с помощта на шведското кралско семейство е издействана виза на Нели Закс и нейната майка. В едни изключително трудни месеци и години за евреите в Германия, тя се озовава в Швеция в началото на 1940 г. И започва нов период в творчеството си. Пак поезия и пиеси – но наситени с природовидими и библейски символи, реалистичната видимост се съчетава с християнска мистичност, в пиесите се вмъкват много стихотворни форми, а поезията в повечето случаи изгражда не чрез римувани, а чрез свободни стихове.
В Швеция Закс започва да учи усилено шведски език и да превежда на немски шведски литературни творци – с това най-вече издържа себе си и майка си. Приела шведско гражданство, но ужасена от съдбата на еврейския народ, тя включва в творчеството си темата за унищожаването на евреите. С езика на поезията и драматургията успява да внуши несправедливото малтретиране и унищожаване на евреите в тогавашна хитлерова Германия и по други краища на Европа. Мистицизмът, свързан с библейските пророчества още повече се засилва в нейното творчество. Така тя индиректно иска да внуши на цялото човечество, че всички изтребления, че всички войни при земното ни живеене са ненужни, че на човек веднъж е отредено да живее на земята и неговият земен живот е редно да бъде свързан с нормални взаимоотношения, с радости, с осъществявания на красиви желания, с разбирателство и обич между хората от целия свят.
Нели Закс посещава Германия много по-късно от края на Втората световна война – едва през 1960г. Точно през тази година в Дортмунд се основава ежегодна литературна награда на нейното име, а на самата нея се отпуска доживотна пенсия.
По-известни нейни книги, отпечатани най-напред в Германия и Швеция, са: “Легенди и разкази” (1921), сборника с поеми “В жилищата на смъртта” (1946), сборника със стихове “Затъмнението на звездите” (1949), пиесата “Ели: Мистична игра на страдащите от Израел” (1951), която през 1962 г. излиза с още 13 пиеси в един сборник със заглавие “Знаци по пясъка”. Издава още сборниците със стихове “И никой не знае как ще бъде по-нататък” (1957), “Бягство и преображение” (1959), “Пътуване в безпрашното” (1961), “Късни стихове” (1966)…
Какво може да се каже синтезирано за поезията на Нели Закс? Страданията във фашистките концлагери, по-късната стресираща, но и мъдростна памет за тези страдания тя включва в образни поетични загадки. Тези загадки могат да бъдат разкодирани не само от позицията на човеколюбието в нейното сърце и душа, но и от професионалната позиция на критици, които не търсят нито конюнктурното, нито сензационното в един поетичен текст. В нейната поезия символите от природата не са нито реално видими картини от природата, нито възпяване на природните красоти. Символите от природата са кодирали в себе си “знаци и значимости” от енигматичното, от тайнственото в човешкото страдалческо живеене в едни гибелни военни години. Или пък посока и път, път и посока към “сърцеокото” в човешките добродетелни души. И заедно с това – път към почти съвършеното в природата, което може да се открие и в пътя към съвършенство не само у избрания свише човек, а и във всеки човек, който е опознал достатъчно добре себе си и може да добрува най-доброволно за сътворяване на съзидателното между хората.
Нели Закс е получавала в Швеция и Германия няколко авторитетни награди. Първото нейно признание в Швеция е през 1957 г. – когато получава наградата на Съюза на шведските писатели. През 1959 г. получава наградата на германските индустриалци. През 1960 г. – наградата на името на поетесата Анете фон Дросте-Хюлсхоф. През същата 1960 г. – наградата на град Дортмунд, която оттогава тази награда носи нейното име.
А Нобелова награда за литература тя получава през 1966г. като признание “за нейните изтъкнати лирични и драматургични творби, отразяващи съдбата на евреите със затрогваща сила”. Наградата е поделена между нея и израелския писател Шмуел Агнон (полски евреин, с истинското име Шмуел Йосиф Халеви Чачкес: 17 юли 1888 – 17 февруари 1970 г.). В словото си при получаване на наградата Нели Закс споделя: “Агнон представя държавата Израел, а аз – трагедията на еврейския народ.”
Морската тема в поезията на Нели ЗАКС
Нели ЗАКС
КРАЙ МОРЕТО
И МНОГО ДАЛЕЧЕ
Много, много далече –
и навън под небето,
и навън край морето –
е постлано за сън.
А беглецът
е натоварен с любовни грижи:
те приличат, съвсем приличат
на пеперудени облаци
и на цъфнали плодни градини,
и на видения приказни в сънища –
сякаш Слънцето прави чадър
и приучва човека на тайнствени истини…
Ала вече е тъмно.
Като в лисичи дупки
гузно, потайно и тъмно…
Виждам едвам –
самотна нощница
своето нищо скръбно простира.
А пространство протяжно расте
и удължава праха на концлагеристите
в ехо без песен.
И морето тъгува – с пророчески думи от пяна
все приижда, приижда, приижда
върху смъртен покров…
Докато Слънцето пак се помъчи
отново, отново, отново
да посее със свои лъчи
болка от земно-протяжни
и отвъдно-безкрайни секунди.
Нели ЗАКС
МОРЕТО БЛИЖЕ
Морето ближе
със солени изплезени езици
бисерите на нашето боледуване…
И не от мъгла, а от нощ
розата на хоризонта
хлътва в твоето раждане…
Наоколо – в пясъка –
точно в продажно-издайния пясък,
точно в надменно-лукавия пясък,
точно в развратните мустачки на пясъка,
точно в шизофренните мустачки на пясъка,
точно в псевдорежисьорския съсък на пясъка,
точно във велзевулския мъркот на пясъка:
точно там, точно там, точно там
нощно-злокобният шифър на розата,
повит с целофана на протяжно банкнотно време,
расте и расте, и расте
възможността да прокудиш бездарно
надарените с Божия Дарба.
Но всяко бездарие и злокобна завист
порастват като коса на вампирясал мъртвец
в гробищна тягост…
Нели ЗАКС
ОНЗИ ПЯСЪК МОРСКИ ИЛИ ДРУГ
Кажете ми пясъка от вашите обувки кой изпразваше,
когато ставахте, за да умрете?
Онзи пясък, който Израел прие у дома си,
неговият одисеев пясък?!
Пламтящият пясък на Синай
със звуците на славеи примесен,
с пеперудени крилца примесен,
с прахоляка на страстта на змиите примесен,
с изцяло изчезналото от мъдростта Соломонова примесен,
с горчивото от тайната на божие вино примесен…
О, златопръстенни пръсти –
точно вие (не, не се оглеждайте!),
точно вие,
дето изпразвахте пясъка от обувките на мъртвите,
аз ви виждам –
точно вие съвсем наскоро
ще се превърнете в прах
в обувките на
Ново-вестителите!
Нели ЗАКС
БЛАГОСКЛОННО-ЧОВЕЧЕН ФЕНЕР
И е редно навред да се сложи
благосклонно-човечен фенер.
Например при рибите,
където се гълта уловката въдична
и се достига до удушаване.
Например, където
безбройно съзвездие на теглилата
съзряло е вече за избавление.
Например: край градове океански,
където гъмжи от злоба световна
и свръх надпревари сред дяволска алчност.
А може би точно където
влюбени все си създават страдания
и постоянно са близо
до земния свършек.
Превод: Димитър КОСТАДИНОВ
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Стихотворения за Нели Закс
КРОТВАНЕ
НА ЗЛОБАТА
(Съвременни отводни откровения
на анонимен роднина
пред световната поетеса Нели ЗАКС)
Най-най-вълчо ме дебнеха
най-най хора безхлебни…
Ех, от власт ме изхвърлиха,
а в Наука – все пърлеха…
Все си мислеха: „Бързо
ще го пратим из въздуха…”
Любовта ми изпържеха…
И ме пратиха с кърлежи
най-най кръв да събирам
от крадливи квартири…
…За Изкуства – бях първи.
И без завист и… кърви
вдигах летви високи
за очите широки…
Ако в мене повярваха,
Изгрев все им докарвах.
Сомнамбулната злоба ли?!
Спря се – но чак във гроба…
1991, 2015
БОЛКА
“Изплачи освободената тежест
на страха.”
Нели ЗАКС
Нощем Поетът плаче – и…иска да се простреля…
Едем с печалния свършек
в отвъдните тайнства дали ще намери?
Любов дали ще намери или шанс за Живот новокръщелен?!
Или и в Рая ярост и страх задкулисни превръщат
небесните страсти в сладки химери?!
За Вечен Живот без преследване
всеки човек си мечтае.
А дебнене вълчо, лисичо и змийско
и в Рая навярно го втриса?!
Какво на Поета тогава остава на себе си да пожелае:
самотен до гроба, но на Слово с небесни прозрения
с Добруване даром да се ориса!
1966; 1982