На поета, белетриста и мемоариста

Янислав ЯНКОВ – възпитаник

на Виликотърновския университет

Я чуй – стъкларите пак се шегуват със мене…

Непокорна, Душата ми пее и стене!

 

И си мисля – какво ли ще стане, ако ги псувам?!

Слаби нерви ще пуснат ли – да ме линчуват?!

 

…Лично Жената Любовна е в скута ми седнала!

Ангел е Тя – и е нежна, хвърката, но бедна…

 

Все във нея от скоро съм явно прехласнат!…

Я ги виж – стъкларите със стъкло ще ни храснат…

 

Непохватни са те, непослушни и грешни…

Колко аз съм конте, колко те са … успешни?!

 

…Осторожен съм вече до Жената Любовна!

Вая чудни Сърдечия – обичливо греховен!

 

1971, 2001, 2016