(Отвъдни физически и метафорични

наблюдения на Пиер-Жил дьо ЖEН )

 

Жабите крякат и врякат, и крякат…

Ето ги – искат да стигнат и влака…

 

Челно в главата ли вече ги няма –

крякат закани и врякат с измами…

 

А от Небето ги чака за среща

Господ със думи и мъдри, и вещи…

 

Жалко е. Жабешки глас не умее

мъдрост и знания да проумее…

Его магийно ли все му натрапват,

че и езика си чак ще нахапе?!

 

Лазят, подскачат – и все се кокорят:

язовци търсят – и с тях да поспорят…

 

Здраве от всеки слушател ще взимат –

крастав го пращат сред лютата зима…

 

Овчи души все насочват в батака,

а все се перчат – да хванат влака…

 

2008, 2016