ДУХОВНО ИЗВИСЯВАНЕ

ИСКРА НЕБЕСНА

 

         Във Райските предели или в Ада

            искра небесна някъде трепти

            и в някой миг на гняв или отрада,

            блещукаща пристига, за да страда

            или от радост стихове реди.

                        Из „ДУША НА ПОЕТ” –

                                   от Виолета БОНЧЕВА

Видях я Искрата Небесна – видях!

 

И си помислих: „Имам ли грях,

Обич Свещена ще го изчисти,

Ласки Любовни ще го разлистват…

 

Ето ме вече – пиян от Любов –

тайно облечен със богослов

аз съм си същият – но и съм друг…

 

Богопривлечен, станах съпруг!

 

…От Любовта ми всичко остана –

нежните устни с устни прихванах!

 

…Често поглеждам в езеро чисто –

ехото птиче сближи ме с артисти!

В нощите тъмни искра небесна

ангел разсъмва в моите песни!

2019

 

 

САМИ НАДВИВАМЕ

ДУШЕВНИ РАНИ

        

         „Тъй както спиш в ръцете ми,
къде ли в сънищата си пътуваш?”

                            Антон БАЕВ

Ангелче свидно – моя жена –

нежно погалвам! Нямам вина…

Тайно я носи покрай Морето –

ОБИЧ не прося – явно пак светя!

 

Никой не бива да знае всичко…

Бог все ми пее с весели птички!

 

Аз все съм нужен, тя все е нужна –

есенно светим с плодно задружие!

Всичко е ясно – нямаме тайни:

сами надвиваме душевни рани…

2015

 

 

БОЖИЕ ПОДСЕЩАНЕ

 

         „Господи, ако сега се родиш сред нас,
мислиш ли че ще те познаем?!

         Моля те, не се раждай в кошара,
защото няма да го отразят в медиите.”

         Из „Препоръчително от Господ”

                            от Бина КАЛС

Бог не е толкова глупав

да се роди сред нас…

Иска – и всеки следи –

но с мисловен свой глас…

 

Небосводно ни гледа – и все се чуди:

ангели пак ли към нас упорито да гледа,

са го принудили?!

 

…Който си мисли, че по сме хитри от Бога,

Ангели някой ден

ще го поставят сред нужна тревога…

 

…Ласки ли?! Никакви ласки любовни

не бива от Бога да чакаме,

самомнителни все от себе си щом се оплакваме…

2015

 

 

ЖИТЕЙСКОТО

СГАЗВАНЕ

 

         Добър ден, динамично ежедневие,
обсебило ни.
Чашка кафе – за равновесие,
за настроение-сутрешен вестник.

                   Из ”ДЕНУВАНЕ”

                            от Валя ИЛИЕВА

Всеки ден едно и също:

аз на работа, а после – вкъщи…

Лягам… Кой да ме замести?!

Я, чуй – може за изместване…
И когато ме изместят,

Любовта си ще забравят…

И ще ми посочат кестени

евтини, но изоставени…
…Всички лижат и замазват –

ангелите им са сгазени.

2015

 

 

ОБИЧАНЕ

 

         „В Бургаския залив дойде босонога
онази любов без която не мога…”

                            Галина ГАНОВА

Господ си знае нещата, които

ангелски пеят и с Птиците литват!

 

Лесно ли, трудно ли – но бях се влюбил:

истински верен, напълно… изгубен…

 

Нищо не можеше да ме упрекне –

ангели само по мене полепваха…

 

Грижата обща ми беше – и знаех:

ангел живееше в мене и в Рая!

 

Нежно Момиче със божии устни

Обич ми пръскаше с Росно Изкуство!

 

В Плодни Дървета живеех – и можех

Ангела Свой да обичам с Глас Божи!!!

2015

 

 

ЖЕНСКИТЕ КОНЕ

 

         „Във стъклописите се размножава слънцето,

         поставило перуката си руса.”

                            Георги НИКОЛОВ

Гриви от женски коне все препускат…

Ето ги – целият ще ме изхрускат!

 

Още не знаят какво ще получат –

Радост желаят и Влюбени Случки

 

Гледам ги – и им се чудя с насмешка:

имат царица, а нямат си пешка…

 

…Нощем се любят, а денем почиват

и си протягат любовните гриви!

 

Колко са смешни, но и безгрешни –

Обич търкалят в поляните спешни!

 

Люшкат се мъдро и люшкат се явно

Обич даряват – но без размножаване:

виждат си Тялото в Небесното Здраве!!!

2015

 

 

РИБАРИТЕ

 

         „Кръжи небето над водата
черно-бяло а весело и пъргаво
с криле от лястовици
потъват мрежи в края на лятото
заедно с лицата на рибарите…”

         Из „СЛЕТОБИД НАВЪН”

                   от Данка КАЛЧЕВА

Дай на рибарите воля –

ангелски да се помолят…

 

Никой от тях няма днес

крайно да спира на чужд адрес…

 

Ангелски всеки ще се запъти

в дом все роднински попътен…

 

…Колко е хубаво с нрав веселяшки

ангел да бъдеш – със поглед добряшки!

 

Лесно е с поглед на Нужен Добряк

честно да влезнеш в роднина-добряк!

Ето – роднината вече те среща

вънка на двора с преградка гореща!

 

…А от очите ти – ангели скачат

Топли Роднински Погачи!!!

2015

 

 

 СВЕТЕНЕ

 

         „Къщата плаче…

         Плача и аз –

         дали от старостта

         не изпитвам страх?!”

                   Диана ТЕНЕВА

Днес съм самичък…

И сам си мисля:

„Ангел ли тича

нежно – със мисия:

мене – със Здраве –

ангел да ме направи”…

 

…Тайно си казвам –

„Плюй си във пазвата!”

 

…Ето ме – вече

здрав и щастлив:

нежен и вечен

млад и красив!

 

Егото няма

да ме портрети:

в старческа драма

ангели все ще ми светят!!!

2015

 

 

СПОМЕНИ

 

„Възможно би било животът ми да е спокоен
И да ме носи плавно ден след ден,
И да остане след смъртта ми спомен
За хубави неща, извършени от мен.”

                                      Елена де ГОРИ

Ето ме – в Спомени все се откривам:

любя момиче край житната нива…

 

Егото нейно е хлебния клас –

нежно я галя със росен Пегас!

 

…А из очите ми нежно подскача

мамина мисъл със топла погача!

Дядо ме дебне – съвети ми дава:

„Е го – ключа! И във къщи оставай…”

 

Горе – във сини небесни простори

огнено гледа баща ми – и спори:

„Рибата все е в реката, когато

иска да хване звезди за рогата…”

2015

 

 

ЕГОТО ВЛЮБЕНО

 

         „От глас на момичета влюбени
слънце създавай…”

                            Ели ВИДЕВА

Ето ме – питам се: ”Пак ли съм влюбен?!

Или изгубен сред тръни високи?!”

 

Люшкам се както детето изгубено

из непознати посоки…

 

…Вниквам ли в погледа, който ме моли

истини свои да си разголвам!

 

Дивно ли плувам в простори небесни

Егото Влюбено да ми е весело?!

 

…Вече не зная какъв съм – но зная

ангелски литвам към Рая!!!

2015

 

 

ДУШАТА МИ

 

         „Такива хора като теб и мен

         Бог не изоставя…”

                   Емилия АВГИНОВ

Ето ме! БОГ ми прошепва:

 

„Мозъкът става на пепел,

искаш ли да се самоизнудиш

люшнал и яхнал Прочуто Чудо…

 

Истини много в любовни магии,

ясно и мъдро щом ги откриеш…

Ангели ще ти помогнат тогава,

Видов Ден да не продаваш…

 

…Гален и нежен –

Ти можеш успешно

Истини да задомяваш безгрешно!

 

Нужно е още – от твоите устни

ОБИЧ да раждаш, но и ИЗКУСТВО!”

 

…Вижда Душата ми, чува Душата ми: –

ахва Животът от Свидни Приятели!!!

2015

 

 

 ЛЕТЕН ЛЮБОВЕН НАВИК

 

         „По яростните гриви на вълните

         пътуват морните отблясъци на заника.

         Препускат, залудели, дните ни –

         от страх или любов – по навик.”

                   Из „ВЕЧНОСТ”

                            от Иванка ДЕНЕВА

Идват вълните… С гриви пенливи

ваят душете си диви…

А от Небето се спущат звездите –

нежно ни милват очите!

 

…Кой на кога ще подскаже, че вече

ангели наши в душите са вечни?!

 

…Дивно и свежо – с Росата Крайгорска –

ето ни вече – сега сме Крайморски…

Нежно-любовни – и с плажен мерак

Еви си хващаме в Адамов Мрак…

 

…Вкусни са Еви-те – и превъзходни:

ангели търсят из нашите „бродове”…

2015

 

 

ПЧЕЛИТЕ

         „Погалвал ли си някога пчела?
Колко много мед има след това
в мислите.”

                   Катя БЕЛЧЕВА

Как ме милват Пчелите

или ме хапят?!

Ангелски или пък дяволски

все ме захапват?!

 

…Тревопасни не са Пчелите,

а с многоцветно обичане!

Ясно и точно е всичко при тях –

с Божия Мъдрост

от Меда си

все се изтичат!

 

В Сладката Орис

нямат ни капчица грях!

…Благото Слънце сладко обича

епохални цветчета

да захрани със Изгревен Унес!

 

ЛЮБОВТА

като Мед ли се стича

често и честно по влюбени устни?!

Епохално ли грее над Сладко Обичане,

вековечно ли има в Душата си

все прекрасни Изкуства –

та така е прекрасна

и идва със Изгрева Ясен?!

…А от Пчелния Звън

Медът все ухае

с Цветовете на Рая!

2015

 

 

ВЯТЪРЪТ

 

         „Душата ми чрез вятъра се моли.
По йероглифите му тича чисто гола.
И модулира тайните на изтока
върху духа ми – за да се пречисти.”

                            Керка ХУБЕНОВА

 

Как се унесе Вятърът… И слуша

Епохите в Душата ми до гуша…

 

Ръмжи понякога и се кокори –

конкретни ядове ли иска да ми стори?!

А с ангели във мене никога не спори…

 

…Художник днес е, утре е артист.

Уместно ли държи най-райски аметист?!

 

Божествено е искрен – и умее

единствен да е с вести покрай кея…

 

Не се срамува плажно да е весел,

обича да си тананика песен…

 

Видях го днес да се катери влюбен –

Адажио засвири в Път Изгубен…

2015

 

 

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ

НА ДЪБА И НА ИЗГРЕВА

  

         „Доверчиво храня гълъби
под житейския си дъб
с най-обикновени жълъди
полущастие, полускръб.”

                   Красимир ГЕОРГИЕВ

Край Житейския Дъб ли живея

или в него живота си пея?!

 

Романтична Душа съм – и зная:

Господарството не е във Рая

 

…Ето – пак се усмихвам и мога

Обичта си да кръстя на Бога!

Романтиците винаги могат

романтично да шепнат със Бога…

 

Господ може да каже кога

Изгрев радва и мрачна тъга…

 

…Ето днес – само Изгревът може

във душата ми РАЙ да положи!

2015

 

 

НА ОСТРОВ КУРОРТЕН

 

         „…очите ни съдбоносно надвисват
над пируващите завистници.”

                   Красимира ЗАФИРОВА

Колко много завистници

все се умилкват край нас?!

Радват се яростно, вълчо –

но наум, не на глас…

 

Зверски подават ръце,

а се правят на верни приятели:

ангели, но без лице – и със адови кратери…

 

Финикийски ли знаци сънуват –

та на българска азбука никак не вярват?!

Имитират,че братски гладуват –

а размахват към улици гневни

все банкови брадви…

 

Раболепно се кискат във шепи парични –

уж парите отричат…

Осторожно се вглеждат в огледални очи –

но с езикът разсеяно все си мълчи…

 

…Вижте – пак са на Остров Курортен:

тайно, любовно и скрито.

А на ангели все се преструват –

и нищо за Ада не питат…

2015

 

 

ИЗПОВЕД

НА ЕДИН УЧИТЕЛ

 

         „Казват, че когато ученикът е готов,

         учителят сам се появява.”

                   Кристин ДИМИТРОВА

Колко много учители зная –

все си мечтаят за Рая…

Раят мечтаят, но все са във Ада –

но за заслуги

към Ада

не получават награда…

 

Днес се срещнах с един

най-познат господин:

беше от тях,

все изявен – и без грах…

 

И ми кимна с глава

многобройно –

със чужди слова.

И ме спря след това –

с многобройни

и чужди слова…

 

…Тъпоумен ли бях,

романтично ли свит –

очарован ли бях,

че с юмрук бях пребит?!

 

…Вятър ме прати

из далечна градина

Аз садих там домати –

и Животът…отмина…

2015

 

 

РАЙСКО ПОЛИТАНЕ

 

„Без риза самодивите не могат да летят,
не знаеш ли?!”

                            Кристина КУНЕВА

Красиво политам без риза:

Райско Политане – а съм без виза…

 

Кръстни злобари нека завиждат:

умен за тях съм – и съм угрижен…

 

Някъде все са затрупани –

евтино харчат, а скъпо са купени…

…Време е вече с оценки реални

Ада свой,

но без покой,

да го премята все в бани кални…

2015

 

 

ЕСЕННО СВЕТЕНЕ

 

         „Възтрогва се възторгът

         На провиждането за

         Виденията на

         Виделината…”

                   Лияна ФЕРОЛИ

Люшка се Плодният цвят! И ухае –

или са устните плодни из Рая?!

 

Ясните Мисли на Слънцето греят –

нежно ми греят с Душа Одисеева!

А от Душата ми могат да вземат

Плодното Семе на Моето Време…

 

…Форми си има Душата ми. Ето:

Дъжд я полива, а после Небето

Есенно свети с дъха си най-плоден:

Радост изгрява над Пътя ни роден!

 

От Одисеята моя поисках

люлчени устни на детските рискове…

 

…Истини казвам – и мога вече

плодно да светя с най-най-сърдечие!

2015

 

 

ЖЕНАТА ОБИЧАНА

 

         „Жената, в която мъжете се влюбват отчаяно,
си има навярно и име, и тяло, и глас.
И тъкмо това ги обърква да мислят, че тя е
завинаги нечия стигат й залък и страст…”
Мая ДЪЛГЪЧЕВА

Може би всеки мъж чака жената обичана

ангелски тя, по пътека избрана от него, да тича.

Ясно му става коя е жената, когато поглежда

нежно и влюбено, и прехласнато

точно под нейната вежда…

 

Дълго е чакал Той този миг, дълго е чакал –

ъглово никому не се оплаквал…

 

Любовта му достойна за нея е – и за него е същото…

Гълъби вече и двамата

точно с крилете си нежно прегръщат!

 

Ъглово двамата никому не се оплакват –

чакат и двамата да се целунат във влака…

 

Ето ги – вече във влака са трайно сближени:

Висшите Мисли във влака

никой не може да им отнеме…

А на спирката следваща чакат ги само роднини!

Влакът ли?! Може спокойно да си отмине…

2015

 

 

МИЛО

ДУХОВНО ПРОЗРЕНИЕ

 

         Валя библейски дълго, протяжно.

         Научих се да преплувам тъга.

         На отвъдния бряг пак на теб ще разказвам,

         само на теб – тих и светъл дъжда…

                            Мила ВЕЛЧЕВА

Мило духовно прозрение

и от дъжда ли научихме?!

Любовта ни ту пее, ту стене –

ангелски все ни разказва

и дяволски случки…

 

Време е вече добре да проникнем

есенно време и в плодни градини…

Любовта ли?!

Тя може с усмивка да никне –

често успява и да отмине…

 

…Ето я днес – и капризна, и строга

влиза в душите ни явно.

Ангелски тя все се вслушва във Бога,

но все очаква и Време Славно…

2015

 

 

ПРИПОМНЯНЕ

И ЗАБРАВЯНЕ

НА ПРОСТИТУТКАТА

        

„А Париж сега свети, блести, ухае и мечтае
         и хиляди пътници слизат да го послушат,
         да го разгледат, огледат
         и да забравят”
Мина СТОЯНОВА

Може и аз да забравя

истини скрил зад хотелските брави…

Нищо ми няма… Но нека забравя…

Ангели ще ми простят ли тогава?!

 

Свих си във себе си своята слава…

Тъмно ми беше – но още тогава

огнено пламнах – заврях…

 

Ясно ми беше – капчица грях

нямах пред моето чуждо момиче.

 

…Обич ли?! С Обич не ме окичи.

Вземи парите от портмонето –

ангели в мене не го усетиха…

2015

 

 

ЛЮБОВНИ УСТНИ

 

„Като тиха вода,

         озарена от слънчеви зайчета

         се плиска край теб любовта ми…

         Толкова те обичам.”

                   Мина КАРАГЬОЗОВА

Минах през тиха вода –

и заподскачаха зайчета радостни!

Най-любовната в мен Свобода

ангелски поглед ми пращаше с благост!

 

…Бях се замислил във себе си – пак

Обич приемах и бягах от мрак…

 

…Рибата бяга от сухо в реката –

истини търси все във водата.

Скача Водата със зайчета смели –

Обич си търси… От там поела,

вниква в Душата си, вниква в Сърцето,

ангели стига чак на Небито…

 

…Кой на Небето не иска да иде,

с Любовни Устни, а не със обиди?!

2015

 

 

ОЧИТЕ

 

         „Как в стволовите клетки на преливника,

         откриваш, че еуфория без титли е слухът.”

                            Митко ЛАМБОВ

Мислиш ли в стволови клетки да проговориш?!

Искаш ли не с Пшеничена Нива,

а да спориш със борове?!

 

…Титлите ще се изнижат както вода във река –

клас Пшеничен ще си остане в жътвена твоя ръка.

Обич ще грейне в Очите ти – и Душата ще свети!

 

Люлчина песен ще чуеш от Млади Поети!

Ангели ще им зарадват Очите Небесни –

многообхватно ще си запеят от Детството песни!

 

…Бог ли?! Ще им подсказва,

че Земното Ходене много е важно.

Обич с Доверие трудно се стига –

но на Слънце с куража

векове се достигат напред пред Очите –

а те са най-важни!

2015

 

 

ЖИВЯЛ И ЛЕТЯЛ

 

         „И всяка вечер спира пред небесната икона
и дълго търси татко сред звездите…”

                                 Първолета МАДЖАРСКА

Първа целувка или последна:

вярна – ми казваш – а мен ме боли:

още от утре изчезвам безследно

литвам небесно – и дъжд ме вали…

 

Може би искаш до теб да остана –

Ангели с мене Път да захванат…

 

Днес съм до тебе, но утре – далече:

жадно-любовен, полуразсъблеченн.

А от Небето ще искат до мене

радостни гларуси гладно да стенат…

 

…Облачно време  – защо съм заспал?!

Виждам се сватбен – към теб е летял…

 

…Аз съм със тебе живял и летял!…

2015

 

 

ХАОСЪТ СТРАШЕН

 

„Забелязал съм,
че когато насън
ми се струпат Хималаи от неприятности,
започвам да мисля за себе си
в трето лице.”

                        Петър ЧУХОВ

Пак неприятности – колкото искаш…

Егото чуждо за гуша ме стиска.

 

„Тръгвай със мене!” – ми казва. А после

ъглово скърца зъби до кости…

„Рай ще достигнеш, щом можеш с лъжи

Чувства Любовни да обкръжиш.”

 

„Умен си” – казваш. Не бива с лъжи

Хаоса Страшен да продължиш…

 

Обич си искал… Тогава ще страдаш:

вън ще те дебнат все острите брадви…

2015

 

 

ЛАЛЕТО КРАЙМОРСКО

        

„И щом не мога да съм друг ще стана музика.
Ще съм фалшив като изсъхнало листо.
И нека ме изпеят цветовете
със гърлените ветрове на залеза.”
Пламен КИРОВ

Пак някой ми пее с гласа на цветята…

 

…Лалето ли ?! То е интимно с устата –

а устните все му прошепват: „Отдавна

Морето е моята приказка славна…

Ей тук край Морето – в Крайморска Градина –

небесна и земна любов в мен премина…

 

Къщовно съм ясен – и мога прекрасно

из къщни градини да расна натясно…

 

Родея се тука със морската шир,

обичам на воля да дишам – и в мир…

 

…Ваятелно щом се заслушам в Морето –

започвам с Любовните Устни да светя!

2015

 

 

БЕЗПЛОДНАТА ТЪГА

 

„Живея в чужда страна.

… Само сънищата са мои.”

                            Радка ШИДЕРСКА

Разбирателство има в Душата,

а ангели ще ти помагат,

додето във роден театър

компания имаш от верни смелчаги…

 

А в чужда страна ли?! Ти го знаеш:

Шамандури предлагат – „Ще живееш във Рая…”

И ти ползват за роб, додето ти вземат

Добрината ти Свято – и Твоето Време…

 

…Есен може да дойде –

а дръвчетата плодни ги няма

Разотива се времето плодно…

Празни клони – и зимната драма

съзаклятно и властно вещае

конкурентния Ад, вместо Рая…

 

…А от родната стряха сега

вее Вятър с Безплодна Тъга!

2015

 

 

ОЧИТЕ И ВЕЖДИТЕ

 

         „Тръгни, приятно е да се почива
край чучура под буковия хлад.
Не питай стар ли си, или си млад,
извивката на пътя е красива.”

                            Радко РАДКОВ

Росни, цветята ме живват…

Ангелско време – Душата ухае!

Дъб или бук покрай мен се извива –

клоните може би стигат до Рая?!

 

…Кой ще ми каже, че кладенче бистро

Обич случайна ще може да чисти?!

Раят ли? РАЯТ добре е изваян –

ангелски може да знае и… трае…

 

Дъб или Бук ще прошепнат надеждно:

„Кръстно си слушай очите и веждите…

Обич ще грейне в Очите, когато

Веждите чуват все думи благати…”

2015

 

 

СТИХОВЕ НЕБЕСНИ

 

         „Добре че не всичко е обичайно,
Иначе как стихотворенията
Щяха да ни раждат?!”

                   Роза БОЯНОВА

Родени в Стихове Небесни,

обичани от плодна есен –

Земя в Небе ще ни роди,

а Корабите – във Води…

 

Богоприлежни сме тогава,

когато – грейнали със Слава –

отричаме се безпощадно,

яснеем в изгревна парадност…

 

…Небрежни сме и недоволни,

от мозъчните клетки – болни…

Витаем в греховете чужди.

А ангел шепне: „Най сте нужни…”

2015

 

 

ПОГЛЕДЪТ

 

         „Всичко е в посоката
на погледа.”
Росица АНГЕЛОВА

Разстояние погледът има – и мисъл…

Обич има – и от Обич орисан

слънцеоко се радва на Любовно Доверие

и каквото поиска, това ще намери…

 

Царствен поглед ли имаш, ти тогава узнаваш

ангел най-най-божествен ще ти стъкне жарава…

 

А жарава семейна най-отива крилато

небосвода любовен щом сияе с приятели…

 

…Господ все ще ни каже:

„В поглед всеки се вглежда

епохално щом ражда своя свята надежда!”

 

…ЛЮБОВТА ни се вглежда

в Поглед, много избистрен –

Обичта ни надеждно всичко в себе си чисти!

 

…Вековечни, душите ни със безкрайните изгреви

аскетично все тичат, но любовно се близват!

2015

 

 

МАСА ЗА ДВАМА

 

„Тази вечер
сложих маса за двама.”

                            Ружа ВЕЛЧЕВА

Риск ли е масата или надежда?!

 

Умно поднасям с мисловни вежди

жадните устни на Жадни Чувства…

 

Ангели трепкат в мое Изкуство!

 

Всички ме гледат, всички се чудят:

есенно гледат с пролетно чудене…

 

Лесно узрели, а трудно разцъфват –

често на изврели погледи ръфат…

 

…Ех, ако имах маси безброй –

влизах във климата на водопой.

 

А от Небето щях да си взема

божие светене с тиха поема…

2015

 

 

ВЪЗДУХ ИЛИ ВЪЗДУХАР

 

„Аз съм свито парче плач в утробата на най-едрия…”

                                       Сабина КЪРЛЕВА

Свитото парче плач може да бъде захвърлено…

Ангели ще му посочат с Доверие Пътя.

Бог ще му каже:”Недей да говориш мисловно

или пък гърлено.

Имаш си зъби и предни, и кътни.

Най-добре е да се запътиш с увереност –

Ангели да ти повярват на твое Доверие…”

 

Къща ли нямаш?! Къщата може да бъде

и дребен кахър.

Ъгъл нека те радва в улица екологична

Радост понякога идва и от дъждовен чадър.

Любовта не е цвете в саксия, а цветето горско –

То диша отлично

Екологичен ли гъдел с приличен въздух го гъделичка…

 

 

…Въздухът много е важен край Нашите Чувства –

Ангели щом му предлагат въздишки от Свято Изкуство!

2015

 

 

НЯМАШЕ СТУД

 

„…що за студ по Гергьовден…”                

                         Снежана ИВАНОВА

Снощи празнувах Гергьовден.

Нямаше студ…

Натурално-любовен съм бил към момичето.

Нямаше студ…

Едри емоции двама избродвахме.

Нямаше студ!

Жадно и жилаво със телата си буйно се вричахме!

Нямаше студ!!!

 

…А от Небето будно следяха ангели честни.

Нищо за нас не попитаха – бяхме известни…

 

Аз тогава се кротнах до тебе – знаех коя си….

Исках и можех да бъда потребен – знаех коя си…

 

Всичкото Обич и Сила в криле се превърна.

Ангели можеха най-най-свободно

във нас да надзърнат…

 

Нищо за нас не попитаха – бяхме известни.

От Небето ли?! Те използваха Божия Честност…

 

Всичко разбрахме –

по Гергьовден не може да бъде студено

ангели щом във Душата ни със ЛЮБОВ ни преценят!

2015

 

 

ЛЯТНОТО МОМИЧЕ

 

         „Стисвам лятото,
преди да отлети като  хвърчило.
Един конец от него ще се мята
,в ръцете ми, докато имам сили.”

                                   Станка БОНЕВА

Стисна ли лятото – и то ме стиска…

Тайно и явно Момиче поисках

аз да си имам до себе си…

После

нежно да милвам нозете му боси!

 

…Колко и То е желало – не зная.

Ангелски исках – и тръгнах към Рая!

 

Бях си помислил, че Рай ще ми бъде

Обич, поникнала с устните гъделни!

 

Нежно и страстно и То ме целуна –

ех, че Момиче с усмивчица лунна!

 

…Взех и прегърнах Доверие Свята:

Аз – на Момичето – верен приятел!

2015

 

 

ИЗГРЕВЪТ ЛЕТЕН

  

         „Приеми ме рано и в зори –

         слънчев лъч съм, да те озари…”

                   Стойка МАРИНОВСКА

Слънчев лъч ли от Изгрева Летен

тихо прошепва на Млади Поети?!

 

…Млади Поети се вглеждат в Морето –

ангели все във душите им светят!

Рано събудени в утрото лятно,

изгревно идват – душевно приятни…

 

Нощите техни са – кога са спали??

Обич си имат – и идеали!

 

…Влизат в Морето – а то ги целуна:

спомня им унеса в любов безлунна!

 

…Колко е хубаво в нощите тъмни

ангели тихи души да разсъмват!!!

2015

 

 

НА ИЗГРЕВ ПРИЯТЕЛ

 

         „Едни и същи думи, а различно
говорят на ушите, на душите.
Понякога приемаме ги лично,
понякога – те покрай нас прелитат.”

                            Таньо КЛИСУРОВ

Така съм роден –

мисля над думи, които изричам:

ангелски думи –

нека отричат или обичат…

 

Колко са лесни или успешни –

те само знаят…

Ласки любовни ли?! Те не са грешни:

искат, умеят – и ще признаят

Смисъл ли има Душата ни днес,

умисъл или клюкарски адрес…

 

…Разумът не е създаден да свири

по слепи реки и по глухи баири.

Ощастливява се Разум, когато

в Слънчеви Дни е на Изгрев приятел!

2015

 

 

ВСИЧКИ СЪДБИ

 

         „Една по една тръгват всички съдби
и завършват, където е писано.”
Виолета ХРИСТОВА

Всички съдби са различни

и си приличат по много неща…

Обич си търсят отлична –

люшкат кахърна любов във нощта…

 

В

Есен и в Зима,

в Пролет и в Лято

тайно си търсят сношение свято…

А към Небето летят, щом узнаят –

Бог е предложил парченце от Рая…

 

…Хищна и мръсна е най-надпреварата –

Рай да получи повече всеки…

И се започва и явното скарване –

сълзи да рониш във чужди пътеки…

 

Трудно е, сестро, когато не можеш

обич разлистена да уталожиш.

 

…Всичко във Мозъка е очертано –

ангели там все наглеждат ни раните…

2015

 

 

МОРСКОТО ЛЯТО

 

За море отчаяно тъгувам,

както се тъгува за момиче.

                   Янислав ЯНКОВ               

Ясно е – аз съм и днес до морето:

нежно целувам момиче – и светя!

 

Искам ли?! Искам така все да светя –

Смисълът мой е – да съм Поета

литнал със чувства и мисли, които

ангели могат свободно да питат:

„Връх пак ли милвам, очи на момиче ли

или вълни на море ме обичат?!”

 

…Ясно е – аз съм и днес до Морето:

нежно целувам Момиче – и светя!

 

Който не вярва – нека ми види

ОБИЧ раздавам, а не обиди…

 

…Всяко Момиче е мое, когото

Обич прегръщам сред Морското Лято!

2015

 

 

ВИСШ ЛЮБОВНИК

ИЛИ

РИБА

И СКАРИДА ОПЕЧЕВА

 

         „Жената лъв разкъсва жертвата си
и се завива с кръгла кожа от змия”
Ясен ВАСИЛЕВ

Ясене, не бъди толкова сигурен –

сигурният човек не е мярка за сигурност…

 

Ето – днес съм напълно сигурен,

че една мацка ще размачквам.

Но то било сигурно, че с мен цял ден ще си бачка…

 

Вечерта ми взе парите – всичките.

А с друг глупак – по-глупав и от мене –

се съмнявала дали ще ги изхарчи докрай…

 

Исках да я срещна днес – точно на нашия адрес.

Любенето с търкаляне истинско

няма един и същи адрес.

 

…Ето ме днес – вече на друг адрес:

висш любовник съм вече – риба или скарида опечена…

2015

 

 

В ГРАДА ЛЮБОВЕН

 

         „Когато с любовта си се сбогуваш
си чужденец във родния си град…”

                            Йордан ПЕЕВ

Йогата днес е с най-слънчев кураж –

ОБИЧ си има с най-дългия стаж…

 

Пее, танцува, играе смълчано:

ето – лекува душевните рани!

 

Евтино сяда до тебе, но знае –

в града любовен се стига и Рая…

2015

 

 

ЗАЗОРЯВАНЕ

или

КРАЙ МОМИЧЕ

ОБИЧАНО

  

         „Слушам дишането ти през мрака –
едва-едва.
Сънища, надежди, нещо чакаш –
шуми трева.”

                        Здравко ПЕЕВ

Зазорява се вече. И ето –

адаптирам се покрай Морето…

 

До Морето е много приятно –

радостта ми не ходи по вятъра…

 

Вникнал в себе си – и във момиче,

кротко милвам Момиче Обичано!

Обичта ни е вече достойна –

Плодородие родно ще ройне!

 

…Ето – вече сме двама с количка:

епохална количка запява със птички!

…Време чудесно, прекрасно – небесно:

и са божии земните песни!

2015

 

 

ПРИКАЗНО-БУДНИТЕ

РОДИТЕЛИ

 

„Все по-свързани, все по
към мравките. Накъде ли дълбаем
в тази плоска Вселена?”

                   Живка БАЛТАДЖИЕВА

Живеем ли временно земно – или сме Плоска Вселена?!

Или е може би Време във което все дремем?!

 

Всичко ли вече е ясно?! Ние ли бързо стареем –

както все с бързи отблясъци са очите на временни брави?!

 

Аскетични ли, с божии мисли ли

там все – над вечните гробища висваме?!

 

…Богомилостни или богоизлишни,

алегории в дневници пишем ли?!.

 

Любовта е корекция кратка

в завистливата злоба на схватките…

 

Там – в главата ни нощна – не може

никоя мисъл да ни тревожи…

Ангели все от Небето ни гледат –

искат да имаме честни победи!

 

…Докога ще се лутаме вълчо и мътно

все покрай зъбите кътни?!

 

Живодарни и изворно-чисти

нека цъфваме в плодните листи!

И Животът ни може би няма

да е пълен със люти измами?!

 

…Ето, че днес ме и тук – край Деретата –

в Нивите, дето от нас са посети.

А от Небето ни гледат учудено

наши родители приказно-будни!

2015