На сина ми и на дъщеря ми – с пожелание

да бъдат винаги Достойни Хора! 

Телевизия или Постройка някаква ви взе

или доброволно всеки влезе в тях?!

Пъргави са вашите нозе,

но и никога към друг не тръгнахте със грях…

 

Винаги сте честни, прями, но и сериозни,

земни и небесни – с Ум и Светло Чувство.

Имате и Мисли, дето не „извозват“,

дето в Хората съзират и Изкуство…

 

…Ясно е – Достойни вий сте Хора:

ще ви помнят даже и след век!

Помнят всеки, който без умора

е Достоен и Добър ЧОВЕК!!!

 

месец септември 2017