109 години от рождението на Рита БУМА – ПАПА

(1906, остров Сирос – 1986, Атина)

 

„Прозрачен като порцелана истинен и чист,

чувствителна като готов да падне лист,

почти без кръв останала – тъй цяла –

във грижи всичко и завинаги раздала…

                        Из „Моята майка” – Рита БУМА – ПАПА

 

Разбира ме мама – и аз я разбирам…

Бог винаги радвам, когато намирам

утеха в очите на нейните чувства.

Мечтая тогава за мое Изкуство…

 

А всяко Изкуство е мъка в Душата –

прегръща Съдбата ни с Пролетен Вятър!

А ангели може би страстно мечтаят

приятелски усет да опознаят,

авлиги додето запеят

за своя Добра Одисея…

 

1996, 2015