Стига, тате, стига

ме следи къде отивам!…

Мислено съм все с Авлига,

истински съм с Вас на НИВАТА…

 

Вече се научих

как да връзвам снопи.

Много ще сполуча –

вече съм „разтропан“…

 

Ти и мама казвате

как се жъне бързо.

Тъй ли ме предпазвате

от „ужасен мързел“?!

 

„Сенките“ Ви жъна

и вода Ви нося…

И не се „огъвам“ –

никога „не прося…“

 

…Вий разбрахте вече –

заслужавам всичко:

ще се уча надалече,

но ще пея с наши птички!

 

1975,1978, 1983, 2018