На Райна КАБАИВАНСКА

Рай е Морето! И – ето:

ангелски лъхва… Ще прати

изгревно тихо сияние!

Нежно е утрото – и ще подхване

ангелска обич и светли обятия!

 

…Който е тръгнал сега край Морето,

ангелски диша и ангелски свети!

Бели са вече очите му – трепкат –

ангелски трепкат с очи на поети!

 

И се издига гласа му – и шепне

висши космически трепети!

Ако се вслушам – там гларуси дирят

най-еховитите дири…

 

…Съмна отдавна. Душите ни знаят

как да посрещнат и Рая!

А на брега ни очакват копнежи

земно и райски разнежени!