На Никола ИНДЖОВ

Навсякъде Завист и Злоба!

И Те ме изпращат – но все към гроба…

 

Когато аз станах студент –

ограждат ме като река, но със бент…

Лодкари ме пращат без лодка –

ах, в Гроба потайно да ме прикоткат…

 

Изпращат ме после най-възлови хора

с конкретни възможности и без умора

да бъда най-прям и чудесен учител –

на чужди деца да съм верен родител!

 

Директор с въздишките техни аз станах –

и Път към Студенти Угрижени хванах!

ЖИВОТЪТ си аз проумях,

когато Студенти пред мене съзрях!

 

…Облякох аз Трудни Науки –

Вулкан ме заля и ме хвърли в боклука…

 

Във Пенсия чак аз излязох –

в ПОЕЗИЯ братска пак влязох !

Ех, Брат съм аз вредом –

но само с ПОЕТИ :

ПОЕТИТЕ само ми носят Късмети!

 

30.09.2018